Защо когато някои жени влизат в стаята, погледите на всички се заковават в тях? На всичкото отгоре въобще не е задължително тези дами да са приказно красиви. Просто, като влезе такава персона, всички разбират, че тя е истинска Жена. И затова отношението към нея е съответното. Например Клеопатра: била грозна, трътлеста и смертелно харизматична.

Какво имат тези нахалници, което ние – останалите – нямаме? И може ли да се възпитат качества на истинска лейди?

Естествено, че е възможно. Просто трябва внимателно да се погледнем отстрани, да анализираме хладнокръвно себе си: характер, поведение, външен облик… И да „влезнем“ в собствената си глава, за да поприказваме със себе си напълно откровено. В чужда глава няма как да се проникне, а в своята собствена е по-лесно. Така че, давайте да влизаме и да променим скромната Пепеляшка в принцеса.

И така: поглед в гардероба. Как ли изглежда гардеробът на истинската Жена? Най-вероятно тя не си позволява да се явява в маратонки, съдрани от носене дънки и стари фланелки. Като начало: мъжете кълват на обувки с висок ток. Вярно, не е най-удобен на света, но прави крачето да изглежда красиво. Полата да покрива коляното – истинската дама не прави безплатни представления пред непознати. Истинските Жени са измислили отдавна правилата на играта: най-съблазнително е красиво опакованото тяло. Няма нужда да се показва излишно много гола кожа. (Това не значи да се увием във фереджета, а просто да привнесем лека загадъчност в дължините и деколтетата). После трябва да прегледаме цветовете. Не е нужно да сме пъстри като папагали, но и само в черно е прекалено драматично. Ако роклята е черна, аксесоарите и обувките могат да бъдат цветни, нали?

Втори поглед: към маниерите ни. Не е нужно истинската Жена да скрива кокетливо клепки зад ветрило или да припада драматично в отбрани моменти. Нито да хихика и да се глезондри. Всъщност, това изобщо не е женствено и мъжете мразят такива номера. Истинската лейди е уверена в превъзходствата си, така че дори когато говори демонстрира своята самоувереност. И всички се заслушват в мъдростите й. И забелязали ли сте – тези жени имат изобилна харизма – те говорят с меки, шлифовани гласове. Потапящи и мамещи, но в никакъв случай пискливи или пък безпрекословни като на фелдфебел. Дори най-ефектната жена, ако запищи с истерично гласче, създава отблъскващ образ. Ако имаме такъв глас от природата, можем да потренираме да говорим гърлено като джаз певица. Тембърът „вчера глътнах жаба“ е най-еротичният в цялата гама. Ако го докараме, всички събеседници са наши. Една тайна: радио и ТВ водещите тренират часове наред предмета „Говор пред микрофон“ докато ошлайфат кадифен тембър и ясна дикция. Щом те могат, може го всеки.

И така, стигнахме до главата. Да преровим мислите. Истинската Жена за никъде не бърза. Ако вечно търчим, жалваме се, нещо не ни достига, с някого воюваме… Край! Вземаме решение, че това са незначителни дрязги за новото ни АЗ и повече няма да им обръщаме внимание. АЗ съм център на вселената и от днес тя се върти около мен. (Добре звучи, нали?) Като се успокоим, ще забележим колко ни разхубавява спокойствието. И няма да отлагаме любимите си забавления и големите си планове. Истинската жена се радва на всеки миг от живота: точно сега учи романтични езици като френски и испански; тъкмо днес се среща с любими приятели. Не утре, вдругиден или „някой ден“. Затова и останалите жени взимат пример от истинската дама и й се възхищават тайно.

После: истинската Жена никога не се оплаква от живота си. Тя го променя. И животът и харесва. Тъй че, защо й е да се жалва?! Абсолютно й е безразлично какво мислят за нея околните, не си губи скъпоценното време да се чуди дали я одобрява съседката. Тя е режисьор на своя живот и няма да свири по гайдата на чуждите. Даже да не й достигат парите, да е уморена и да я боли зъб, никога няма да го покаже. Нека се сетим за художествената литература, където писатели описват образа на истинската Жена: тя дори и във военно време остава Жена (например Скарлет О‘Хара).

Също: Жената на всички времена пет пари на дава за общественото мнение. Хората може да разправят, че трябва да е женена на 20, да роди на 23, а после да работи в някоя чертожна фирма и да мъкне торбите вкъщи. На нея не й пука. Жени се, когато е готова за това и ражда дори на 40. Нейният живот си е нейна собственост и тя никому не дължи обяснение. При това не си позволява да сплетничи за ежедневието на другите. Затова я уважават (а може би тайничко й завиждат). Нека си припомним легендарната Уолис Симпсън: три пъти разведена американка, бездетна и със съмнителна репутация (говори се, че фашистките лидери й пращали кофи с цветя ежедневно). Същата Уолис успява да се ожени за английския престолонаследник и да го накара да предпочете нея пред короната. Въпреки че била откровено грозничка.

Още: ако великата Жена е все пак сама в живота, то е защото собственото й желание е такова. Тя не изпада в паника и не търси истерично своята втора половинка, защото така и така си е завършена личност. Освен това знае, че въпросният мъж мечта и сам ще я намери. Моментите на самота Жената оценява пълноценно. Прекарва чудесно време сама със себе си, опознава многоцветната си личност и й се наслаждава.

Нека подчертаем, че истинската Жена никога не се прави на по-млада отколкото е. Тя си се харесва във всяка възраст. Изглежда достойно и безупречно както на 20, така и на 35, и на 70. И на всяка възраст изглежда привлекателно, защото знае, че най-еротичното нещо в нея е вътре в главата й.

Последно: Тя знае, че да е жена е прекрасно. Чувства се като скъпоценен камък, който е вечно ценен. Тя усеща онази изконна женска енергия, която подлудява всеки мъж. Господата никога не се държат грубо в нейно присъствие, защото женствеността е велико благо и те ясно го усещат.